По Мислите се трупат! И те питат!
Едни такива, мънички... Ти в страх,
прикриваш даже мокрото - в очите,
нали е жалко, да те впишат... брак?
Кова решетки... Юрта си им сторил,
в най-смутното - на хорската Душа,
сега, навярно – път, да им отвориш,
ще си дохождат, като в нивата, Орач!
Не се предаваш! Но и нямаш право!
Какво си сбъркал? Може би - в това,
че смятал си доброто, ти, за слабост,
за Любовта пък – скромен... капитал! ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up