ЗА СЪНЯ МИ

1.
В съня си
преминах напряко –
през стъклени сгради

през булеварди:
дълги и къси,
през подлези –
чисти и мръсни!

През витрини
в квартали червени,
и витрини
във бели квартали –
през къщи
и блокове бели,
през цветни пазари,
през посолства
с огради-стрели
и посолства
със ниски огради!

2.
През колони на къщи
случайни,
резиденции малки
и дворци със големи
поляни,
през къщи красиви,
и чисти,
от слънце огряни...
през бистри фонтани

и тъмни мазета,
и дълги подземия,
канализации дълги,
край надписи дребни
и много големи...
...

3.
За първи път летях насън,
летях и сънувах, объркана,
и после ясно сънувах:

фигури - късове
сини, зелени,
глинени, земни,
после ясно сънувах
много движение!

И правех насън
с ръцете си фигури –
скулптори бели –
правех с ръцете насън –
талантливо...
беше много красиво!!!

4.
От силна светлина очи отворих:
очи отворих, слънцето видях –
изправих се и вече будна бях:
денят нахлуваше през щорите,
които някой беше дръпнал.

5.
И понеже разбирам
колко много завися,
и понеже разбирам,
че не трябва да бягам,
от всичко, когато ми писне –
а на мене бързо ми писва,

и понеже – навярно,
понякога мисля –
ме е страх!

6.
…
И понеже мълча точно,
колкото трябва –
усещам добре
колко точно за някого,
от когото така
много силно
днес се нуждая:
означавам... (Ицо?)

И моето трепване
е моето трепване
море развълнувано,
вълни образувало
е моето трепване.

2003-2004