Jul 1, 2018, 8:23 AM

Сънят 

  Poetry
669 0 0
Летя в безкрайното небе,
сякаш някой нежно за ръка ме води.
Не виждам никакво лице,
но усещам как във спомени се ровя.
Над мен се разпери сякаш птица,
ал обърнах се и онемях.
Видях криле на нежна хубавица,
сетне лицето й съзрях.
Сълзите й се ронеха безкрайно,
пълнеха сякаш земните недра.
Гледаше да бъде мъничко потайно,
въпреки че вече ме съзря. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Сираков All rights reserved.

Сън от миналото

Random works
: ??:??