Докосвания нежни, целувки толкова мили,
след това безбройни нощи самотни, сиви.
Това не е любов - това е изпитание,
за влюбените ни сърца е наказание.
Ръцете ми те търсят в нощите студени,
„мечтите” ми заспиват отново изморени.
В сънища те търся с очите си игриви,
поне там сме заедно и сме щастливи.
Затвори очи, не се събуждай никога, недей,
сънищата са нашия дом - всяко чувство владей.
Прегръщай ме, дръж ме здраво, не ме пускай,
във всяко едно изпитание с мене се впускай.
СЪНЯТ
Е
НАШИЯТ
ДОМ
!!!
07.03.08г
20:56ч
© Надежда All rights reserved.