kapito (Капи Капито)
19 148
Sep 22, 2010, 3:51 PM  

Сънят и морето 

  Poetry » Phylosophy
852 0 13

Разплакани, очите ми сънуваха

и искаха да видят точно теб.

А лодките за сетен път отплуваха.

Морето се превръщаше във степ...

 

Картина след картина се сменяваха -

сънят ми ги рисуваше със жар -

препускаха коне, коли минаваха

и пукаха останки от пожар ...

 

Очите ми те търсеха отчаяно.

Крещяха, викаха те, но уви...

Усещаше се само разстояние -

така далечно. То бе Ти.

 

Когато заблестеше силно слънцето

и виждаше се много надалече,

тогава се долавяха чертите ти

и някак чувствах, че се връщаш вече.

 

Сънят ми си играеше със мен -

когато сякаш можех да те пипна,

докосвах някакъв фонтан студен

или стоях до някой просяк дрипав.

 

Събудих се, когато в пот обляна,

безсрамно гола аз сама стоях

най-горе, на скалата. С морска пяна

целуваше Морето своя бряг...

© Капи Капито All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??