Nov 2, 2007, 11:56 AM

Сънят ми бягаше 

  Poetry » Love
615 0 6

Прибрах се уморен. Ала сънят ми бягаше,

защото мислите ми бяха някъде с теб!

Там, където не бях самотен, защото знаех, че те има.

Легнах на дивана. Затворих очи.

 

И се понесох на крилете на мечтите –

в тишината, някъде далеч - край морето и тебе.

Там, в лагуната на моето детство.

Тихо кътче, недокосвано от човешка ръка - нашето място за среща…

 

Виждах теб – ти вървеше по пясъка,

както винаги боса, а с косите  ти си играеше вятъра…

Отдалеч различих плаха, срамежлива усмивка -

не свеждай глава, погледни ме - сами сме на плажа.

 

Протегнах ръка да те стигна –

аз и ти, окъпани в някаква странна светлина,

и немирните морски вълни, които галеха нежно пясъка.

Заспах щастлив.  Под  твойта пареща целувка  няма...

 

01.11. 2007

© Николай Стойчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??