Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана,
часовникът - орисник все мълчи.
Сънят ми сто безсъници е хванал
и им целува звездните очи...
И спомените нежни, или груби,
ту милват, ту изписват стих суров...
Сънят ми щом в безсъница се влюби,
тъгата ми умира от любов. ...