Бури ме веят, вятър ме гони..
Майки пищят, децата реват..
Сънувам сънища,
Странджа с зов за помощ ме зове:
Тръгни и народа български ти съживи!
Де що видиш мъж с калпак и пояс на кръста,
спри се, целуни го... прегърни го... братко наречи го...
И слова от думи ред по ред нареди му,
да затупка и забие сърце мъжко, юнашко...
Глас народен, глас Божи! Това е твоята съдба,
гласа народен в едно да събереш!
Един щом СВОБОДА извика, всички ръкави да запретнат ...