Moira (Мойра)
88 1259
Sep 21, 2006, 12:24 AM

Сънят се губи... 

  Poetry
827 0 11

Сънят се губи

в тъмното не спиш?!

Зениците ти

разширени от умора,

извикват спомени

от празното мълчиш

от празна свобода       

си най-затворен.

От празна и излишна…

тъй боли,

непоносимо скъсване

между душа и тяло.

Контраст от гняв -

нежност умъртвил

на края в теб

смирение вяло.

И тъй далече

близо си до мен,

с върха на миглите си

го усещам –

твоя аромат роден –

да бъде мой…

Но вече си отсреща.

А там сме вече

други променени.

Научил за сълзите

ти се връщаш.

Научила да

смачква наранени -

аз

и ти сме

в ситуация същата!

Еднаква…

с реципрочни роли.

При толкова любов,

се озовахме,

пред сложни ребуси,

лъжи, гастроли…

но ние късно

го разбрахме…

© Мойра All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??