Велика си във празните очи,
какво достойно ти си сътворила,
и със сто корони няма да блестиш,
защото във душата си прогнила.
Сега празнуваш, няма за какво
да вдигаш тост на своята трапеза,
на която е смъртта - неканен гост,
а ти ще бъдеш нейната утеха.
Така и не успя да разбереш,
че злобата единствено погубва
не другите, а само теб,
жената със фалшивата усмивка.