Не ме оплаквай. Тиха е луната.
Ти моята съдба предначерта.
Аз пия от недрата на тъгата,
а ти летиш с криле на свобода.
Проклинам свойте земни прегрешения,
а ти щастливо дните си редиш.
Аз сея в себе си погнуса, отвращения...
А ти отново за любов твориш...
Не съм достоен с думи да оплитам.
От истините мога да горя.
Вместо участник, се превърнах в зрител.
Вместо да топля, вече те боля... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up