nightfall (Димитър Луканов)
36 0
Mar 5, 2013, 8:52 PM

Съпричастие 

  Poetry » Phylosophy
882 0 3
в памет на баба
Морето сдипля гънки тюркоазени,
обточени с пенлив дантелен кант.
В покоите му стихнали нагазвам –
ранен до кокал
и от болка ням.
Пред погледа ми ширва се безбрежност –
витраж на илюзорния безкрай,
а в мен,
скован от горест
жално стене
белязан спомен от злочест финал. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Луканов All rights reserved.

Random works
: ??:??