Броя си парченца от сърцата,
които разбих заради тебе...
И трия сълзите от лицата,
които проляти са за мене...
Предврително да им спестявам болките,
някак си чувствам се длъжна..
На влакчето на ужаса свикнах с обиколките,
не ме е страх нито пък съм тъжна.
И седя си и парченца от сърцата им броя...
Защо ли???
Защото ти парчетата не преброи,
нито пък изтри сълзите... ...