съвместен проект с аквимсу (akvimsu)
Сърца от лед
Като празно платно са дните напред
и вместо четка, скалпел държим.
В сърцата се врязва, а те са сякаш са лед,
няма път начертан, щом не кървим.
Като таванска стая е душата в мен,
отдавна прашна и празна стои.
Търкаля се спомен, някой радостен ден,
но за „утре“ всичко тежко мълчи.
Като в сандък грижливо пазен
е и това чувство, дето отдавна боли, ...