Нахалната луна ми се кокори,
намига ми отново на инат,
наднича от прокъсаните щори
и хапе уморения ми свят.
Махни се, непотребна кукумявко!
Не виждаш ли, че пиша светъл стих?
За тебе всичко туй е непонятно,
за мен е ритъм от по-разбъркан щтрих.
Тук мислите ми плуват в океани,
които мият тъмни брегове.
Там някъде, на пристана отчаян,
самотник си плете въже. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up