За слънце отварям очите
да влезе във мене живот.
Във вени да влязат лъчите.
Сърцето да стане пилот.
И тъй озарен да политна
към твоята чиста душа.
И в пътя дори да залитна
посоката аз не греша.
И слънце във теб да оставя,
да влезе и в тебе живот.
А слънчев лъч да ни представя
там - горе - в небесния свод.
Да тлеем и двамата, мила,
додето накрай изгорим.
Останали вече без сила,
сърцата си да разменим!
© Никола Апостолов All rights reserved.
Бека вечер!