Сърце
Сърцето си изтръгнах с тези две ръце,
за да го питам помни ли онова момче?
Момчето с ангелско лице,
което го плени с най-сияйните очи.
Гласът му беше меден звън.
Да, момчето с тихите, но горди стъпки,
което идваше, но веднага си отиваше.
А ти, сърце, все към него протягаше ръце,
но в лед удариха се те.
Топлина ли в него търсеше?
Ти защо не спря, ...