Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава.
Вярно на забързания ритъм,
преследва теб по невидими следи,
ехото му следвам и се скитам
в пространствата на старите мечти.
Често босоного то се връща
и при песента на вишневи градини,
светът тогава беше бащината къща, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up