Sep 15, 2011, 8:58 PM

Сърце 

  Poetry » Other
1097 0 22
Сърце
Сърцето си да спра не мога,
то ударите отредени отброява,
в радост и нечакана тревога
изгаря бавно в чувствена жарава.
Вярно на забързания ритъм,
преследва теб по невидими следи,
ехото му следвам и се скитам
в пространствата на старите мечти.
Често босоного то се връща
и при песента на вишневи градини,
светът тогава беше бащината къща, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Запрян Колев All rights reserved.

Random works
: ??:??