Пустее дворът.
И паяжина вие
на спомена душата във чемшира.
Стоя на прага.
И няма хора.
Сърцето ми без ритъм, сякаш спира.
Дуварът пъшка
понесъл дните
на слънце, дъжд, мъгли, забрава…
Под навес, сам,
котелът пръска
от огън и вода останал помен… ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up