Сега споря с вятъра пролетен,
че цветята му нежни бледнеят пред теб,
че навеждат глави, щом усмихнеш се ти
и че облак проплаква,
щом в очите ти блеснат сълзи.
Сега споря с мечтите си,
че за тебе родени са
и преди тебе ги нямаше,
макар нещо да имаше.
Сега ще оборя и Слънцето,
без което никой не можеше,
че вече не е единствено, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up