ISO. (Исмет Хаджи)
9 27
Sep 15, 2007, 7:30 PM

Сърце да обикна 

  Poetry
1367 0 7
Сега споря с вятъра пролетен,
че цветята му нежни бледнеят пред теб,
че навеждат глави, щом усмихнеш се ти
и че облак проплаква,
щом в очите ти блеснат сълзи.

Сега споря с мечтите си,
че за тебе родени са
и преди тебе ги нямаше,
макар нещо да имаше.

Сега ще оборя и Слънцето,
без което никой не можеше,
че вече не е единствено,
и че грее ме ново, по-силно от него.

Сега ще се скарам с Бога,
че крил те е толкова дълго от мене,
че ме е държал без пролетно дихание,
без хоризонти, без светлина,
сякаш е мое желание.

А сега ще му благодаря,
че ни срещна тук на земята,
че ми даде очи да те видя
и че даде ми глас да те викна
и ми даде сърце, да обикна.

© Исмет Хаджи All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздравления Исмет! Силни чувства - силни стихове. За любовта се иска не само смелост, но и голямо сърце. Голямо, за да побере не само красотата й, но и болката. Пожелавам ти повече красота и колкото може по-малко болка.
  • Е,това вече е страхотно!Само мога да завиждам на жената,към която е или ще бъде отправено.
  • Много нежност има в стиха ти!Поздрав!
  • Нежен стих Исмет, много любов си вплел в думите.
    Поздрав.
  • Браво, Исо!
    Много хубав и влюбен стих!
    Поздравления!
  • Много хубаво си го казал -нежост, любов и красота има в стхът ти!
  • Пишеш много добре! Харесва ми, браво! За любовта се изисква смелост, лирическият ти герой притежава това качество, признавайки пред любимата и сравнявайки я със слънцето!
Random works
: ??:??