Приятел, търся си сърце,
такова... истинско, човешко.
Мая Нарлиева
Сърце ли ми поиска? Откъде?
Да беше ми останало, бих дала.
Навярно те боли от празнотата.
Навън ли си? Дъждът е тъй студен,
и бързеят съвсем се е разкалял...
С какво ще продължиш сега нататък?
Ще трябва през плача си недоспал
на нощите по тънкото да стъпваш.
Да сгъваш календара обезлистен – ...