Като загубена колетна пратка
объркан луташ се насам-натам.
Сърце прибрано - като в папка,
в дълбоко чекмедже е. И без срам
поглъщат попивателна сълзите -
мъката да скрият от света.
Финални, ударни - в гърдите -
акордите са болка. Но това
значи ли, че си преболедувал,
загубвайки от свойте сетива?
Не! Видно е - те още съществуват!
Сред тях е Мъката, че Любовта ...