Усещал ли си да те милва с длан
човекът, който вече си е тръгнал?
И цяла нощ будувал ли си сам,
в очакване, че утрото е мъдро?
Нима след всеки пищен карнавал
остават само знаци за раздяла?
Зазидах във дъждовния кристал
душата си - да я опазя цяла.
О, аз не искам да оставам тук
и като славей в клетка да се мятам,
когато стяга твърдия си клуп
пресуканата нишка на тъгата.
Защото пътят ми не беше лек
и с болка дишах всяка къса сричка.
Щом Бог желае да спаси човек,
му праща някого - да го обича.
Седни до мене, аз ще подредя
живота си в една-едничка строфа,
побрала лудостта на любовта.
И после чиста ще посрещна Господ.
© Валентина Йотова All rights reserved.