Без страх,
жал, мисъл за утре,
разпилях те сърце-
по склоновете на неверието
и успокояващата наивност на вяра
в хора, които не показват лицата си.
Не бях добра с теб, сърце-
оставях те в чужди ръце
за малко припознати като свои.
Не ме предавай в най-тежкото ми време,
което не свършва
и очите ми са прозорци ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up