Сърцето
Сърцето, казват, най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
кръвта му като дъжд се стича и не спира,
ала не отмива се лицето на смъртта...
Тази нощ и моето погребвам...
Отдавна вече готвя се за този миг!
Вещи стари, свита в ъгъла разтребвам,
вехти снимки с твоя лик...
Ще ги сложа в старата кутия
с подаръците, купени за теб...
снимките ти, спомените там ще скрия
и стиховете - всичките за теб...
Ще ги оставя пред вратата
и случайно някое дете
ще ги намери и ще разбере съдбата
на едно разбито, женско сърце...
А казват, че сърцето най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
сълзите ронят се една след друга и не спират...
остава само празнота...
© Миа All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
много истина...много страст
-
Хареса ми рамката на стиха - много оригинално!!!
А казват, че сърцето най-мъчително умира -
парченца се отронват като есенни листа,
Много истинско... не погребвай своето, а го подхранвай със стиховете си, защото то им дава живот и същевременно - те на него... Очарована съм от стиха ти!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
