Сърцето
Мракът обгърна сърцето, в което
ледът бе едва се пропукал,
но някой отдавна вече му беше
и сетните сили изсмукал.
То падна отчаяно в черната бездна
и почна да драпа, да лази,
та някак тази любов безнадеждна
във себе си пак да запази.
И кървави сълзи по него се стичаха,
но то продължи без умора.
Шумно се смееха, с пръсти го сочеха ...