Сърцето...

Jan 13, 2019, 6:17 PM

Poetry » Phylosophy

719 0 0

На всяка врата ще почука,
от всяка,

шамар ще си вземе,
а веднъж не взе си поука,
още колко не знам ще поеме?

Сълзи ле не бяха, душата изгря,
дали от обида, а може би срам,
защо ли все тъй се повтаря,
човечността, измерва се в грам?

И тъй до безкрай, до заветния час,
ще го питам сърцето, нещо разбра ли?
Само с черупка останала аз,
ще има ли кой да ме жали...?

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Сърцето...

Свързани произведения

Comments

Random works