Отново те търся и знам, че отговор няма да получа,
но как да спра за тебе да мисля, как ми е трудно на това да се науча?
Откакто тръгна си, сърцето ми празно стои на твоята маса,
като пепелник, във който ти гасиш поредната цигара
и гледаш го със поглед пуст, като че ли е някаква украса.
Вината моя е, че ти го дадох,
че твой и мой приказен свят създадох,
че те допуснах даже да ме гледаш,
че те оставих моя живот да нареждаш!
Сега той е разруха,
но винаги от разрухата се градят нови неща.
Сега за мене това е поука - ...