/На Сашо... който на този ден, ми подари
преди осем години... най-черния букет/
Сънувах бялата си рокля
и църквата, където
Господ ни венча.
Години минаха,
а сякаш вчера в нея
съм била.
Припряно бързахме с тебе.
Отъпвахме пътеки...
Връзвахме на възел
всяка - дълбок. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up