Сърцето ми вземи

Обичам… вечерите с книга във ръка -

да виждам нови светове, пространства и земи,

безстрашно да преплувам сам бушуваща река,

за да остана с теб – сърцето ми вземи.

Вземи каквото е останало – парчета

от спомени, надежди и любов...

Вземи и дните ми, когато бях момчето,

за битката с оковите готов...,

когато бях захвърлен, изоставен,

одумван, обвиняван – с право или не…,

вземи ме и ме укрепи изправен

със вдигната глава и силни рамене.

Да виждам по-далеч – отвъд морето,

да чувам ангелските гласове,

да вдишвам аромата на небето

и да държа във шепите си ветрове.

Това е краят. Книгата дочитам.

Написаното ясно е във нея -

достатъчно ми е да те обичам,

а другото – все някак ще успея.

Но ти сърцето ми вземи, сърцето…