"Сърцето плаче повече от очите"
От очи не капе колкото от сърце,
стекло се от него веднъж, белег от ръжда бере.
Очи плакнат се с вода,
когато за клепачите им набола се е тъга.
Търкулват по бузи кълба мръсотия,
леят я, леят, докато кранчето им секне, спира.
Спомените им ценни едно място ги побира,
складът на червената музикална кутия.
Очите издават неговите стонове,
замръзнали в точка, сочат за тамошните снегове.
Шарят, да не гледат, свиват се, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up