Колко дълго вървях... Сто години...
Как до кръв от коприва и тръни болях...
"Намери ме, Любов... Намери ме..."
със последната своя надежда шептях.
Сто години, Любов, аз те чаках...
На прозореца свещ всяка вечер поставях.
И до днес не заключвам вратата си.
Влез, Любов... Остани. Не ме подминавай...
Колко пъти, Любов, се разминахме...
Че човек е до гроб с гордостта си наказан.
Не познавам лицето ти, нито пък името...
Но сърцето ще трепне... Сърцето познава...