Сърцето те търсеше в утро лазурно-красиво.
В листата на цвете - окъпано с чиста роса.
В лъчите на слънцето греещо още сънливо.
В косите на вятъра, гордо разперил крила...
Очите те търсеха във шепот на вечери лятни.
Сред блянове светли, родени от лунни лъчи.
На морската шир в дъблините така необятни.
Сред нежния блясък на грейнали ярки звезди.
Аз търсех... но ти ме намери в нощта полебяла
и стопли с дъха си две малки студени ръце.
И цялата обич душата, що беше събрала,
дарих ти със пълно от нежност сърце...