СЪРЦЕТО ТИ
в памет на Димчо Дебелянов
Сърцето ти плачеше, вечно обвито в тъга,
удавяна в нощи пиянски по кръчми и гари,
където безсънен кълнеше злочеста съдба,
припалвайки нервно от фасове сбрани цигари.
То беше олтар, но беше и жертвена клада,
в която с молитва изгаряше нежна душа.
Животът отсъди за него жестока „награда”-
да броди бездомно по вечния път на скръбта!
Сърцето ти беше една незатворена рана
за дом, за семейство, за вярна, любима жена ...