Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни,
за всекиго един е отреден.
Излишна е тъгата ти за мен –
в най-топлите си мисли разпознай ме.
В червеното листо на мъдър клен,
в щуреца тих, и в нежен цвят от лайка…
Мигът е равнозначен на безкрайност,
а мракът е от обич осветен. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up