Във миг на силна болка и тъга,
когато всичко ни се вижда черно,
когато черен ни се вижда и снега,
а светлото е просто ефимерно.
Когато сме затънали в лъжа,
и в истина, не щеме да живеем,
че не обичаме, усещаме вина,
до някой лягаме, а просто тлеем.
Когато идва ни да изкрещим,
че искаме любов да изживеем,
а всъщност знаем, че така ще нараним,
и как любов с вина да ги прелеем? ...