Потраквам с токчетата по паважа.
Обгръщам с поглед тук и там.
И сякаш съм в Ермитажа
поглъщам с поглед замечтан.
Магията на градските кафета,
витрини лъскави със светлини,
не блазнят вече сепарета,
а въздухът защо ли ни вони?
Потраквам с токчетата по паважа
и радвам се на шарени листа
докоснали се до баража
като подадена приятелска ръка. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up