„...Всъщност нямам приятели.”
Яна Кременска, "Без повод"
Всъщност нямам приятели - имам купчина сбъркани строфи.
Само няколко бели петна споделеност в главата,
сляпа вяра нахалост, в наследство – една философия,
че за всяко фалшиво небе те очаква разплата.
Нямам никаква мира, нямам спомен, откакто разбирам,
че дори да посееш луна, все един ще я смачка.
Все ще има един, който с твойте криле аранжира
свойте кални нозе. Просто тъй, за едната играчка.
И доверие нямам – имам куп вкоренени илюзии,
че щом има небе, то ще има луна. За да виеш ...