Любовта ми се намръщи.
Изгоря без пламък.
Бе с години моя същност.
Ала днес я няма.
Метна раница през рамо.
Не поиска нищо.
Даже не направи драма -
дим от пепелище.
Любовта ми е сърдита.
Беше търпелива.
Беше гладна. После – сита.
И немилостива.
Беше млада. Но посърна.
От бодливи думи.
Колебливо се обърна.
Сви се помежду ни.
Настани се най-отляво.
Може би - потребна?
Над тъгата мост направи -
между мен и тебе.
31.03.2014 г.
© Бианка Габровска All rights reserved.
Благодарим ти за стойностната поезия!
Бог с теб!