Nov 3, 2014, 4:27 PM

Съребрено 

  Poetry
776 0 8

Беден живот – брои си стотинките.

Откакто го помня – брои.

Кръгъл сирак е и няма роднини.

Дори от усмивки пести.

Няма и нас – живеем го троснато,

направени, казват, от кал.

Стадо напъдени – голи и боси,

пред някакъв райски портал.

Господи, виж ни как оцеляваме!

(Поне със едното око.)

И закълни се, че някъде вляво,

на теб не ти липсва ребро.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??