Jan 30, 2007, 10:13 AM

Със цвят на сняг 

  Poetry
755 0 7
Тръгвам си. Отново. Както винаги.
В тишината, абортирала от думи.
Остаряла в обичта си - скитница,
завиваща в живота си зад ъгли.

Поглед към прозореца. Нагоре.
Прилича на...затворена врата.
Смисъл липсва да стоя в очакване.
Под рамката от топла светлина.

Така се случи! Тази зима.
Сред валежа бавен на снега,
прислони се малка няма птица
на перваза до прозореца-врата.

Случваше й се да проси с поглед
любов, отронена сред няколко трохи.
Една...почти затворена врата-прозорец.
Едно небе. Със цвят на сняг.
И шанс, за да лети.

© Ния Кирилова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??