По кървящия залез искрите плуват цели обляни в сълзи. С пръсти слънцето тихо нанизва нишки златни във морните мисли. Даже птиците в клони притихват, щом денят реши да си тръгне... Скитащ вятър бездомен замръква, неуспял този ден да препъне. Да го спре във очите на лятото. От обич вятърна любов да преде и със полета луд на сърцето да достигне свойто небе... Със деня си отива и лятото. Здрач се спуска и тихо тъче на нощта пътеката, бялата. И керванът сезон си тече...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.