Аз тихо над скалите полетях,
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти,
а беше есен, топло във душата,
загледах се във старите следи,
отвеждайки ме пак към светлината.
Във центъра разперила ръце
на глас извиках старите си тайни,
отключи се заспалото сърце,
избликна през очите ми омайни. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up