Feb 17, 2010, 4:28 PM

Със „Мечо Пух”... 

  Poetry
1659 0 36
Със „Мечо Пух”...
Остра като жило. Вездесъща.
Косите ти – от лятото – осили.
Пропъждам те, но връщаш се могъща.
Прегръщаш зима. В зноя все се криеш.
Нецъфнала. Негрейнала. Немоя.
Безмълвна, а отекваш като ехо.
Пó призрачна от „Призракът на Гоя”.
Нозете ти – нозе на цвете крехко.
И цяла нощ в съня ми все подскачаш.
А денем на тавана, знам, се криеш.
Ти, Пепеляшке моя, Палечке, мучача, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Random works
: ??:??