Feb 25, 2012, 1:52 AM
Със мисъл ще ти построя небе...
Със мисъл ще ти построя небе,
дълбоко, тъй безоблачно и синьо
в което слънцето е моето сърце,
все гаснещо по тебе от години.
С очи ще нарисувам тишина,
в която двама с тебе ще се любим.
И като птици в необятна синева
ще се прегърнем и ще се изгубим…
дълбоко, тъй безоблачно и синьо
в което слънцето е моето сърце,
все гаснещо по тебе от години.
С очи ще нарисувам тишина,
в която двама с тебе ще се любим.
И като птици в необятна синева
ще се прегърнем и ще се изгубим…
© Божидар Георгиев All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
