Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Jun 26, 2006, 10:39 PM

Със себе си 

  Poetry
613 0 6
Уморена съм.И ми е тъжно.
Исках  да разкажа как и днес си отива
подир отминало вчера.
Как сълзите напират
и валят и не спират,
Нека...утре пак ще доходи
като дете ще проходи
със ръчички разперени
за обич протегнати.
Пак ще напече жарко,
това огнено, парещо лято,
даже въздухът ще се стегне
без до дробовете да стигне.
Пак ще се страхувам
за всичко, което обичам.
Ала сълзите ще стискам,
нали трябва да се изправям.
Сама ще се срещна със себе си
да узная своите грешки.
Чуждите има кой да отсъди,
моите ще прогонят съня ми.
После на себе си ще разказвам,
колко е тъжно и трудно
себе си да излъжа
когато всичко е истинско.



 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хубаво е, Жени!
  • Сама ще се срещна със себе си
    да узная своите грешки.
    Чуждите има кой да отсъди,
    моите ще прогонят съня ми.
    После на себе си ще разказвам,
    колко е тъжно и трудно
    себе си да излъжа
    когато всичко е истинско.
    Отново си на върха,мила!Чудесно е!6 и щастие от мен!
  • Благодаря ви Роси,Ванда,Ива,Танита,Деяна!
    Много казах с този стих, но който разбрал разбрал, както ми каза Кети...Благодаря ти Кети! От тогава не обяснявам стиховете си.
  • Според мене е невероятен! Поздрави!

    Нека...утре пак ще доходи
    като дете ще проходи
    със ръчички разперени
    за обич протегнати.

    ...и колко много

  • Поздрав!
  • Прав си и ти благодаря!
Random works
: ??:??