Jan 23, 2008, 2:53 PM

Със сълзи на очи 

  Poetry » White poetry
2970 1 3
Уморих се.
Болят ме вече и очите.
Откажи се!
Много са! Къде да си продам сълзите?
Будя се със сълзи на очи и лягам пак така.
Ужасно е, нали?
Няма нищо по-тежко от това
да се мъчиш да забравиш нещо.
Единственият попивател е сънят.
Само с него се спасявам.
Но докато успея да заспя...
Това време на никой не пожелавам!
Лягам след еднотипния ден.
Смятам, че ще намеря отмора и утеха.
Но не! Откъде тоз късмет?
Ще си правя водна дискотека.
Решавам да спра всички мисли.
Главата ми натежава, всичко е толкова объркано.
Гушвам се в завивките си меки, чисти
и мечето си прегърнато.
Най-после успявам да заспя...
Но ето - ти си и в кошмара!
Себе си виждам във съня,
подаваш ми сърце от стомана!
Възглавницата - мокра и студена.
За пръв път се радвам на будилника!
Със сълзи на очи съм пак събудена,
в безкрайността на делника.
Със сълзи на очи се будя,
със сълзи на очи закусвам.
Със сълзи на очи започвам и обяда.
Сълзите си солени постоянно вкусвам!
През сълзи на очи се смея,
със сълзи на очи говоря.
Със сълзи на очи живея,
със сълзи на очи ти споря.
Със сълзи на очи се срещам.
Със сълзи на очи вечерям.
Със сълзи на очи си нареждам
да не те обичам!
Със сълзи на очи стиховете вече пиша!
Така лягам, а после всичко отначало!
Сълзата моя най-обича
да ми бъде мокро огледало!

© Милена Йорданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??