Накрая плаща винаги един!

За всичкото горчиво във напитките. 

Със мен поне веднъж не се напи, 

(дължиш за версиите със лихвите.)

Ще бъде страшен Содом и Гомор. 

Потоп ще изгаси греха на пепел. 

А клетниците ще крещят от зор, 

на туй, че Господа е ням свидетел... 

Не искам да приклекна тъй за прошка, 

че сметката не ще ти е по джоба. 

Ще плащаш със сълзите си през грош, 

за мъката, със кръстът върху гроба... 

И адът на Земята ще настъпи, 

(За мене ще тъжат до четирийсет), 

студен ще ме прегръщаш с яд и скръб, 

за дето под пръстта избрах да гния... 

Това ли е клишето за любов? 

Да чакаш светлината във тунела? 

Съжалявам. Няма как да съм готов. 

На тъмно съм. Напред и давай смело! 

Danny Diester 

(Стихопат.)