***
Със теб тъгувам, сребърна река,
припламващи отблясъци отлитат
над гланца ти - и аз ще изтека
сред гъвкавите пясъци на дните...
И чувам: зад гърба ми плаче стих,
бездомни ветрове са го понесли -
отбрулен лист, прозрачно-лек и тих
в пожарите на нереална есен...
И твоите отблясъци - и те
едва родени - пръсват се и чезнат
там, в погледа на голото дете, ...