Със всяка глътка въздух ме обичай,
всеки шепот в стих запази,
всяка усмивка с времето недей забравяй,
като свободна птица да може да кръжи.
Да можеше да съм птица бяла,
да летя високо в синия небосвод,
да можеше сърцето болка да не познава,
да се губи в този небосвод.
Душата ми поема за любов да бъде,
да бъде мастило, да рисува мечти,
дори и някога да изчезна от небосвода,
едно серце някъде за моето да тупти.